История и разновидности на меката мебел

Диван, гарнитура, канапе, честърфилд, мека мебел всички тези думи се отнасят до мебел за сядане, полягане, дори спане, която обикновено се използва за социални събирания като посрещане на гости, гледане на телевизия, четене и дори хранене или спане.

Най-ранните канапета или по-скоро лежанки идват от Египет. В Античността богатите са полягали по време на пир или за да си почиват в горещия следобед. Тези лежанки едва ли биха били удобни на съвременния човек, заради олекотения си дизайн и невъзможността тялото да се отпусне напълно върху тях. Идеята е била тялото да лежи странично на тях, за да може със свободната ръка велможата да си взима храна и да вдига наздравица. Този вид мебел губи популярност през строгото Средновековие, когато мебелите достигат дъното на елементарността и неудобството. Но после се възраждат с Рококо. В английския език от 19-ти век името на лежанките се налага като faint sofa – буквално диван за припадане.
Дамите масово са припадали от стегнатите корсети и е имало цели стаи с такива лежанки, на които спокойно да си припадат.

Междувременно започва да се появяват от времето на Ренесанса двуместни мебели, някои от които са предназначени за влюбени, а на други европейските аристократи и буржоа започват да приемат гости и самите те да се наслаждават на чаша чай или кафе , да четат книги и да водят светски разговори. Пак същата функция имат и диваните в Османската империя, които обаче са лишени от мека облегалка, вместо това имат много възглавнички и държат тялото по-близко до земята, нещо невъзможно за западните им конкуренти, които трябвало да държат красивата изправена поза на дамите и господата. Със създаването на телевизионния приемник холската мебел започва да се използва за гледане на телевизия от цялото семейство, а днес освен, че се е превърнала в основен акцент, се използва от много хора за сън. Заради меката мебел и телевизора се променя целият интериор на жилищата като се премахва наличието на отделна кухня, а на нейно място застава кухненския бокс, отделен чрез бар или островно шкафче, за да се обърне и тя към основната холска зона и да приобщи трудещите се пред печката домакини от мъжки и женски пол към останалата компания.

Мека мебел от 60-те години на 20-ти век.

Мека мебел от 90-те

До преди няколко години активно се използваше думата гарнитура, която се отнася до голяма мека мебел, съставена от отделни части – канапе, фотьойл, табуретка. Думата гарнитура идва от 17-ти век и използваната във френската армия дума Garniture, която се отнасяла до множеството части на военните униформи.

В днешния вътрешен интериор тази дума не се използва толкова често и е заменена от общото название мека мебел. Големите обемни гарнитури са изместени от рафинирани мебели с исторически корени от средата на 20-ти век. В тях няма толкова много дунапрен и всякакъв пълнеж, стремят се да изглеждат по-леки и все пак да носят основен акцент в цялото холско обзавеждане. Най-предпочитани са L-диваните с лежанка, а правоъгълните плоски табуретки са изместили напълно фотьойлите. Това е обикновено и най-голямата инвестиция в домашните мебели като изключим шкафовете в кухнята. Холската мебел трябва да издържи на дългогодишно, почти постоянно ползване от няколко души с различни килограми и позиции на тялото.