Диван, гарнитура, канапе, честърфилд, мека мебел всички тези думи се отнасят до мебел за сядане, полягане, дори спане, която обикновено се използва за социални събирания като посрещане на гости, гледане на телевизия, четене и дори хранене или спане.
Най-ранните канапета или по-скоро лежанки идват от Египет. В Античността богатите са полягали по време на пир или за да си почиват в горещия следобед. Тези лежанки едва ли биха били удобни на съвременния човек, заради олекотения си дизайн и невъзможността тялото да се отпусне напълно върху тях. Идеята е била тялото да лежи странично на тях, за да може със свободната ръка велможата да си взима храна и да вдига наздравица. Този вид мебел губи популярност през строгото Средновековие, когато мебелите достигат дъното на елементарността и неудобството. 
Но после се възраждат с Рококо. В английския език от 19-ти век името на лежанките се налага като faint sofa – буквално диван за припадане.
Дамите масово са припадали от стегнатите корсети и е имало цели стаи с такива лежанки, на които спокойно да си припадат.
Междувременно започва да се появяват от времето на Ренесанса двуместни мебели, някои от които са предназначени за влюбени, а на други европейските аристократи и буржоа започват да приемат гости и самите те да се наслаждават на чаша чай или кафе , да четат книги и да водят светски разговори. Пак същата функция имат и диваните в 
Османската империя, които обаче са лишени от мека облегалка, вместо това имат много възглавнички и държат тялото по-близко до земята, нещо невъзможно за западните им конкуренти, които трябвало да държат красивата изправена поза на дамите и господата. Със създаването на телевизионния приемник холската мебел започва да се използва за гледане на телевизия от цялото семейство, а днес освен, че се е превърнала в основен акцент, се използва от много хора за сън. Заради меката мебел и телевизора се променя целият интериор на жилищата като се премахва наличието на отделна кухня, а на нейно място застава кухненския бокс, отделен чрез бар или островно шкафче, за да се обърне и тя към основната холска зона и да приобщи трудещите се пред печката домакини от мъжки и женски пол към останалата компания.
Мека мебел от 60-те години на 20-ти век.
Мека мебел от 90-те
До преди няколко години активно се използваше думата гарнитура, която се отнася до голяма мека мебел, съставена от отделни части – канапе, фотьойл, табуретка. Думата гарнитура идва от 17-ти век и използваната във френската армия дума Garniture, която се отнасяла до множеството части на военните униформи.
В днешния вътрешен интериор тази дума не се използва толкова често и е заменена от общото название мека мебел. Големите обемни гарнитури са изместени от рафинирани мебели с исторически корени от средата на 20-ти век. В тях няма толкова много дунапрен и всякакъв пълнеж, стремят се да изглеждат по-леки и все пак да носят основен акцент в цялото холско обзавеждане. Най-предпочитани са L-диваните с лежанка, а правоъгълните плоски табуретки са изместили напълно фотьойлите. Това е обикновено и най-голямата инвестиция в домашните мебели като изключим шкафовете в кухнята. Холската мебел трябва да издържи на дългогодишно, почти постоянно ползване от няколко души с различни килограми и позиции на тялото.
Винаги са актуални дивани с вградени механизми и съвместяващи повече от едно приложение.
Вижте за по-малко от минута всички видове мека мебел и открийте коя пасва на вашия стил.
