Как да се подготвим за скок с парашут?

Как да се подготвим за скок с парашут?

Скокът с парашут е може би най-екстремното от всички екстремни преживявания. За скок с парашут се нуждаете от голяма доза смелост, стабилни жизнени показатели и капка безрасъдство. Но само един скок с парашут ще ви влее адреналин до живот. Скок с парашут присъства в списъка на мнозина, правещи планове за нещата, които биха искали да им се случат поне веднъж в живота.

maxresdefault

 

1. За скок с парашут се използват два типа парашути:

  • Кръгъл парашут– за скок на височина 800 м. В широката практика обикновено се използват с военна или товаро-доставна цел. С този тип устройство се изпълнява традиционен скок с парашут.
  • Тип „крило”– за скокове над 3500 м. Приликата му с крило на самолет, позволява на този тип парашут да намали скоростта на падане и да омекоти приземяването. Използва се при тандемен скок с парашут.

И двата типа парашутна система имат еднакви съставни части: окачваща система (най-общо свързващите въжета между скачащия и парашута, които позволяват координацията и качеството на полета), раница (съхранява сгънатите основен и резервен парашут, като позволява автоматичното им и ръчно отваряне), основен парашут (този, който трябва да отворите при скока), резервен парашут (в случай, че основният не се отвори или се отвори частичнои осигуряващо устройство (механично приспособление, което се настройва преди скока и се активира автоматично в случай, че основният парашут не се отвори).

 

paraseiling                                                                     USN_parachute_demo_team_at_Minot_AFB

 

 

 

2. Подготовка за скок с парашут 
Преди да стигнете до същинския скок с парашут ще ви се наложи да преминете през задължителна схема за обучение. Курсове по парашутизъм се провеждат в много градове в България, а цената варира в зависимост от вида на скока, схемата на изпълнение и продължителността на обучение. Най-важното е да минете на медицински преглед (скок с парашут е забранен за хора със сериозни хронични заболявания – сърдечно-съдови, нервно-психични и опорно двигателни). Трябва да си направите застраховка (ако сте под 18 години – и писмено разрешение от родителитеи най-вече – да решите какъв скок с парашут ще опитате. 

   

При всички случай първият скок винаги е с интруктор, който ви напътства и съдейства през цялото време на изпълнение.

 

thumb6_skoksparashut2

 

  3.При изпълнението на парашутни скокове имате нужда от екипировка – парашут, парашутни очила, висотомер, каска, гащеризон, радиостанция. Освен тези неща, които можете да наемете, трябва да бъдете с подходящо спортно облекло, в зависимост от сезона, и спортни обувки без куки.

Каска. Обикновено от подсилена пластмаса, но може да бъде и от карбонови нишки или други съвременни материали за направата на каски за парашутизъм.

Очила. Направени от гъвкава пластмаса, трябва да бъдат чисти и пристегнати добре към главата. Могат да бъдат поставени и върху диоптрични очила.

Гащеризон. По време на всички скокове е препоръчително да се използва гащеризон, предназначен за тази цел. Освен, че помага да се предпазите от изцапване и ожулвания, спомага и движенията в свободното падане.

Радиостанция. При изпълнението на първите скокове по време на курса или след дълго прекъсване на скоковете, се изпозлва малка радиостанция със слушалки, посредством която инструкторът ще може да Ви помогне в ориентирането, управлението и приземяването на парашута. Използването й не е задължително, то служи единствено за подпомагане на парашутиста в разчета и приземяването му.

Висотомер. Прецизен инструмент предназначен за измерване на височина в метри или във футове. Всички висотомери трябва да бъдат калибрирани на „0” преди качването в самолета и в близост до площадката за приземяване. Контролът на височината е изключително важен – не само по време на свободното падане, но и при снижението с отворен купол.

Парашут. Раницата, която се слага на гърба на парашутиста, се състои от две части. В горната част е поместен запасният парашут, а в долната част – главният парашут. Система от гръден и бедрени колани придържат раницата към тялото на парашутиста. Както главният, така и запасният парашут са тип „летящо крило”. Разликата между тях е в системата на отваряне и би могло да има разлика в броя на камерите, от които се състоят. Обикновено главните парашути са 9 камерни, а запасните 7 камерни, но съществуват и 7 камерни главни парашути.

 

7

 

4.Класически скок с парашут

Дори да сте минали курс на обучение, преди скока ще си припомните всичко научено отново, ще направите една „суха” тренировка в самолета, ще ви бъде обяснено как да действате в непредвидена ситуация и как да се приземите. На определената височина, след светването на сигнална светлина, врататa на самолета ще се отвори и ще трябва да скочите. Инструкторът ще скочи с вас. Не се притеснявайте за приземяването. Най-важното е да успеете да маневрирате във въздуха, за да омекотите кацането си. А ще имате тази възможност, защото след отварянето на парашута, скоростта на падане намалява до около 30 км/ч. Накрая ще получите свидетелство за успешен скок.
Paraglider

 

5.Тандемен скок с парашут

Тандемният скок с парашут се изпълнява на доста по-голяма височина. Двете системи на окачване (на скачащия и на инструктураса свързани с общ парашут на гърба на инструктора. След свободно падане около минута той ще отвори спирачен парашут, който да намали скоростта на падане, а след това – и основния. Следва приземяването.

Скокът с парашут става все по-популярна атракция за любителите на екстремен туризъм. Наред с парапланеризма , бънджи скоковете и рафтингът , скокът с парашут е сред любимите адреналинови инжекции през лятото. А ако това е част от вашия списък с желания, изпълнете го. Та нали още от древността Човекът е търсел начин да полети?!

 

5e_7j5bso

 

 

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *