1-ви април – произход и история

1-ви април – произход и история

Ще бъде голяма лъжа, ако кажем, че сме сигурни за дълбоките корени на този особен празник, има само допускания и спекулации, които да обяснят разпространеността му в много точки от планетата. Денят на лъжата, на глупака, на шегите или хумора е един от най-лековатите дни в годината, когато сме извинени да изиграем някой малък невинен номер на близък или познат. Важното е, че ни е известно кой първи официално си задава въпроса защо изобщо се отбелязва такъв ден. През 1708 г. в британския вестник Apollo публикува въпроса „Откъде произлиза обичаят за априлския глупак?“ Поне от това питане можем да заключим, че обичаят не е плод на някаква съвременна приумица, а съществува поне от няколко века. Има някои препратки още от XVI в., но автори като Шекспир изобщо не го споменават, докато за други има съмнения, че съвсем бегло намекват за подобна традиция.

Древните култури, в това число римляни и индуси, са празнували новата година около 1-ви април, който стои много близо до пролетното равноденствие на 20-21-ви март. В Средновековна Европа на 25-ти март също се празнувало началото на новата година. Чак с приема на нов календар от папа Григорий XIII през 1582, заменяш Юлианския, първи януари става първия ден от годината. Според популярното схващане за първи април, много хора отказали да приемат промените или не били добре осведомени за тях, затова продължили да празнуват на 1-ви април. Някои по-напредничави люде решили да се подиграват на традиционалистите като си правят с тях шегички, карайки ги да повярват в нещо неистинно. Вярва се, че по този начин практиката се разпространила из Европа.

Проблемът с тази хипотеза идва от това, че в много части на Европа шегобийският 1-ви април съществувал много преди смяната на календара. Затова има и друга хипотеза: според нея обичаят се установява по време на управлението на Константин Велики. Дворцовите шутове или глупци решили да се пошегуват с императора, че могат да се справят по-добре от него в управлението. Константин явно имал чувство за хумор, защото позволил на идеолога на шегата да седне за един ден на трона му. Същият този шут издал в своето еднодневно управление индикт, с който установява датата като ден на абсурда. Тук идва и повратният момент: оказва се, че хипотезата е дело на първоаприлска шега – професорът по история Боскин от Бостънския Университет излага своето мнение пред Assosciated Press през 1983 г,  а на вестникът отнема няколко седмици да разберат, че са се превърнали в жертва на нечия шега. Как не са се усъмнили, след като Боскин нарича шута с непопулярното по онова време име Кугел (на немски куршум)?

Според някои не толкова шеговито настроени теории първите дни на пролетта винаги са носели нещо освободено и лековато – римляните се радвали на своя празник Илария на 25-ти март. Индусите от своя страна си имат мартенския празник Холи, когато се обличат с цветни дрехи и се замерят с цветен прах.

Общото наблюдение обаче е, че първи април се среща основно в т.нар. Западен свят. Единият популярен начин да се отпразнува е някой да бъде пратен за „зелен хайвер“ – да търси нещо, което очевидно не съществува. Другите разпространени възможности са – да накарате някой да повярва в нещо абсурдно или да направите на някой невинен номер. Французите например наричат този ден Poisson d’Avril или Априлска рибка децата залепват картинка на риба на нечий гръб и подвикват „Априлска рибка!“, докато жертвата не осъзнае какво не е наред. Другият обичай е да си разменят шоколади във формата на рибка. Именно от Франция тръгва хипотезата, че празникът се дължи на промяната в календара. Когато крал Шарл IX прави тази кардинална реформа, привържениците на новото започнали да подиграват празнуващите традиционното начало на новата година през пролетта.  Във Франция обаче е разпространена и друга теория, че Априлската рибка съвсем логично произлиза от богатите на млада риба водоеми в тези последни дни на март и на началото на април. Тъй като малките рибки лесно се хващат, бързо са се превърнали в символ на наивниците.

Великобритания                                                                                                    

В британската история има легенда как жителите на Готам решили да се противопоставят на краля. През XIII-ти век правилото било, че като стъпи кралят на някой път, той става собственост на държавата. Жителите на  Готам разбрали, че тогавашният крал Джон планира да мине през града им. Перспективата за загубят основната си пътна артерия ги накарала да блокират пътя на краля, той от своя страна се ядосал за обидата към величественото му достойнство и пратил войската си да установи ред. Войниците заварили град, пълен с идиоти – хора, които се опитват да удавят риби, други слагат птици в клетки без покрив и т.н. Разбира се, това било само добра актьорска игра, но кралят решил, че градът е прекалено полудял и глупав, за да заслужи наказание.

Германия

На 1-ви април 1530 се е планирала среща на законодателите в Аугсбург, на която да се обсъдят различни финансови въпроси. Заради постоянни промени в организацията, срещата така и не се състояла, но заложилите на успеха на срещата загубили парите си и били подигравани. Смята се, че така започнала традицията в Германия.

Нидерландия

Пак на първи април, но вече 40 години по късно – 1572г. холандците успели да победят испанските войски, предвождани от сеньор Алва, при Ден Бриел, което довело в крайна сметка до независимостта на кралство Нидерландия. От този момент първи април се нарича Verloor Alva zijn Bril или Денят, в който Алва си загуби очилата. Закачката идва от това, че на флемиш Bril е очила, но е близо до името на града Den Briel, където се води битката. Официално 1-ви април става ден на унижението спрямо испанците и оттук ден на шегите.

   

България

У нас няма сериозни теории за изгряването на този празник на обредния хоризонт, може би е влияние от вън. Важното е, че трябва кандидат-шегобийците да извършат своето шеговито дело или разказ до обяд, иначе рискуват те да попаднат в нечия мрежа. В България този ден е най-тясно свързан с г. Габрово, където именно на 1-ви април 1972 г. се основава „Домът на хумора и сатирата“.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *