Как да се справим с ниското самочувствие?

Как да се справим с ниското самочувствие?

Има хора, които сякаш излизат от утробата с непогрешима вяра в себе си и усещане за важност, независимо от критики и дори обиди, те продължават да ходят с високо вдигната глава и живеят с непоправимо чувство за собствена правота. На другата крайност са хора, които, въпреки видните си качества, постоянно се чувстват по-непълноценни от останалите. И двете крайности са много далеч от обективността, която знае, че няма съвършени хора, всеки е склонен да греши и има добри и лоши черти, никой не стои по високо от друг, освен в заложените от обществото параметри, зависещи от неподвластни на личността фактори като капризите на дадена епоха.

Хората със свръхсамочувствие често са непоправими, защото моделът им на мислене не позволява вмешателство, все пак за да се променят те трябва да допуснат, че не са прави, а това им се случва много рядко. Страдащите от почти хронична неувереност са по-склонни да приемат съвет и евентуално да поправят това, което най-много им пречи – нагласата към собственото си Аз.

1. Усмихвайте се повече

Веднага неуверените в себе си личности биха казали, че зъбите са им криви или че се бръчкат като се усмихват. Не е нужно да изумявате хората с 24 каратова усмивка, която обикновено граничи с лицемерието. Станете сутрин и се усмихнете първо на себе си в огледалото, поздравете със звучно Добро утро или Добър ден съседите, хората в асансьора, намръщените продавачи. Не се засягайте, ако не ви отговарят със същото, някои хора са скептични към чуждата любезност, но обикновено тя е приятна и зареждаща. Смейте се с цяло гърло и ако чувствате вътрешно желание да се усмихнете широко – направете го, дори с притворени устни, по-важното е от очите ви да строи радост. Има много народи, особено такива от Далечния Изток, които много повече се взират в усмивката на очите, приемана за по-искрена. Усмихвайки се ще повдигнете собственото си настроение от една страна и ще влияете положително на околните, а това ще рефлектира в повишаване на общителността ви и оттам в по-високо самочувствие. Ако не ви е до усмивки, не е нужно да се принуждавате, бъдете възможно най-естествени.

Smile

2. Признайте негативите си

Но нали това виждат постоянно хората с ниско самочувствие – своите негативи? Да, така е, те постоянно ги изтъкват. Разликата обаче е в емоционалната нагласа спрямо тях. Терзаещият се от съмнения в себе си постоянно открива причините да не се справя добре или да не излъчва желаното послание, но това е свързано с вътрешен бунт спрямо себе си, в едно ту меланхолично, ту гневно настроение към личността си. Това не е приемане, а постоянна битка. Признайте пред себе си кой сте, какви са недостатъците ви (мислете обективно), какво не ви върви. Защо това е важно?

Чрез приемането ще можете да се фокусирате върху евентуалната промяна, върху работата над проблема. Докато само се ядосвате, хабите ценна енергия, която може да бъде впрегната в нещо по-продуктивно.

Когато осъзнаете какви са проблемите ви, ще видите по-ясно и качествата си. Понеже всичко в природата намира своя баланс, когато изясните тъмната си страна, в опозиция ще се разясни и положителната, защото ще избягвате нещата, които ви представят дори пред вас самите в лоша светлина, ще разпознавате от рано негативните тенденции и ще ги предотвратявате. Така постепенно по-рядко ще изпадате във фрустриращи ви ситуации и естествено ще се увеличат по-приятните.

Разпозвайки положителното, ще се научите да го цените и развивате. Ще оставяте на тези, които могат да правят нещо по-добре от вас, да го свършат вместо вас, съответно те ще се радват, че сте им отстъпили място да блеснат и сте признали достойнствата им.

3. Носете най-хубавите си дрехи

   

Това има и преносен смисъл – става въпрос за дрехите, които ви карат да се чувствате по-добре. Прекрасната рокля и високи токчета или изискан костюм няма да помогнат, ако се чувствате неестествено и ви притеснява хорския интерес. Щом се чувствате добре, то ще си проличи и пред другите.

clotheshappy

4. Сложете край на сравненията

Русо е казал, че хората стават нещастни от момента, в който възниква сравнението – когато другият има повече от тях. Винаги ще има по-високо, по-силно, по-красиво(въпреки че това е доста субективно), по-способно, по-умно, по-богато. Да оглавите статистиката няма да ви направи истински щастливи, това зависи от вътрешно усещане, а не от достигането на някакъв връх. Не можете да огреете навсякъде и да имате всичко. Ще кажете, че с нищо не разполагате, а замисляли ли сте се, че може да е по-невидимо за окото? Хората разпознават качествата по външното им изражение, всички съдим за нечий успех или щастие по външни фактори, които обаче не могат да дадат никаква информация за вътрешността. Виждате красив човек, богат човек, семейство с хубави деца, хора с дълъг брак, такива с почитана кариера и автоматично решавате, че на тях им е по-добре. Може и да е така, може те да са благодарни за това, което имат и да се чувстват благословени. Но и те може да искат още и да се чувстват неудовлетворени. Красавицата може да мечтае за сериозно отношение към нея, богаташът търси приключения, искреност, несигурност (колкото и да е странно), професионалистът желае личен живот, хората с дълъг брак търсят разнообразие, тези с разкрепостените връзки жадуват малко дълбочина на отношенията, многодетните искат време за себе си, бездетните – да споделят времето си. Всеки може да погледне в чуждото, едно терзание не стои под или над това на другите, защото то е зависимо от личното усещане. За един човек най-голямата мъка е безпаричието, за друг – изолацията, за трети – лицемерието. Някои смятат, че е най-важно да си умен, други – да си трудолюбив, трети – да си смел, да си красив. Кой е прав? Гълъбът сравнява ли се с лебеда, кокошката завижда ли на пауна, а щрауса на пингвина? Животните и растенията се чувстват щастливи в идеалната за тях среда, чувстват се силни в своя елемент, оцеляват бидейки себе си.

apples-and-oranges

5. Не обръщайте внимание на хорските очаквания

fathersonНе си мислете, че ще достигнете такъв момент, в който абсолютно всички ще са доволни от вас – колкото хора, толкова и мнения – все на някой ще сте криви. Замислете се дали те имат право да ви съдят – живели ли са вашия живот, срещали ли са същите хора, имат ли същото тяло, понасят ли същите болки, родени ли са от същите родители и още по-важно – носят ли вашата глава? Не! Вие сте сами в разбирането си за света – по някои въпроси ще намирате одобрението на едни хора, по други – на втора група хора и така. Нали знаете и онази притча за бащата, сина и магарето? Пътували баща и син от град на град със своето магаре, решили да се редуват да го яздят. Бащата, като загрижен родител, решил да първо да остави сина си да язди магарето. Ето че минали през първия град и хората рекли: „Не го е срам това момче, няма ли уважение към по-възрастния! Как може той да седи удобно, а баща му да крачи до него?!“ Синът се засрамил и слязъл от магарето, продължили – този път бащата се качил на магарето. Реакцията на хората не закъсняла: „Гледай го, що за баща – да остави сина си да се уморява така?“. Продължили по пътя си двамата и решили сега и двамата да възседнат животното, тълпата обаче зажалила за магаренцето: „Как нямат милост към клетото добиче, не виждат ли как от товара то превива гръб?!“. Накрая и двамата слезли от магарето, тръгнали пеш и понесли магарето те, но и това не се харесало на всички: „Ха, какви глупаци са тия двамата – да имат магаре и ни един да не го язди!“ Не само че хората имат различни ценности и представи за добро и зло, другият проблем е, че много бързо отсъждат по видимото – картината в момента, те не знаят и не допускат, че двамата може и да се редуват. Няма смисъл да се харесвате на хора, които са неспособни да ви влязат в положението.

6. Бъдете подготвени за всичко

Разочарованията от личността, често идват от неправилната подготовка – очакваме много, но нищо не става по желанието ни или другият вариант – подхождаме с негативизъм, прекарваме толкова много време в терзания, а накрая всичко минава гладко. Различните сценарии в  главата ни няма да сътворят, както твърдят нови теории, нашия свят или да го разрушат, но ни държат в постоянен сблъсък с действителността. По-добрата стратегия е да живеете за настоящето, да се откажете от фиксираните очаквания, не от мерките за сигурност разбира се. Така ще хабите по-малко време и енергия за незначителното и ще се съсредоточите върху това, което изисква действие.

7. Говорете за неща, от които разбирате

Това не само ще предотврати безсмислени спорове само заради спорта и конфликтите, произхождащи от тях. В допълнение няма да изглеждате нелепи в желанието си да изпъквате с порой от думи, в които няма смисъл. Няма значение колко говори един човек, а какво казва. Също така, ще позволите на другите да се изявят, а добрият слушател е много по-ценен от другите. Ще опознаете другите по-добре, ще им позволите да споделят собствените си копнежи, страхове и съмнения, а това ще ви позволи да осъзнаете, че всички си имат слаби места и вие трябва да сте спокойни за своите.

8. Не се страхувайте от критика

Неуверените хора винаги се отдръпват от другите, когато са чули критика. Те по-лесно трупат негативни емоции и са по-склонни да се сърдят дълго и инатливо. Това не е защото са по-лоши, а защото приемат много сериозно негативното мнение, чувстват се лично нападнати и уязвени, автоматично приемат, че са отхвърлени, тъй като самите те така процедират със себе си – самокритикуват се и се отхвърлят цялостно само заради една грешка. Уравновесеното съзнание казва: „Сгреших, признавам, не съм прав или благодаря за критиката, ще видя дали да се поправя… или „Това е твоето мнение, аз мисля друго и някои хора мислят като мен“, но не задвижват верижна реакция от обвинения: „Сбърках, винаги бъркам, нищо не правя като хората“ или „Той/Тя ми каза, че се обличам безвкусно – той/тя не ме харесва, никой не ме харесва, всички ме мразят и с право“. Никога не допускайте главата ви навързва всичко в един сценарии, в който има добри и лоши герои, в който ставате жертва или престъпник (не коментираме реалните престъпления, а нормални взаимоотношения).

puzzleНакрая не забравяйте да бъдете себе си, вие сте уникални като застрашен вид в червената книга. Някои приемат уникалността като възможност да бъдат повече от другите, индивидуалната ви стойност не идва от сравнението, тя е в самобитността, никой не е излязъл от конвейер в някоя фабрика, нито живее, за да бъде употребен като вещ. Вие сте единственият представител на всичко, което олицетворявате, с вас то ще умре. За вас е запазено точно място в големия пъзел – може да сте в средата или по краищата, да се вписвате във фона или да сте на преден план, но без вас нищо няма да е завършено, приемете се.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *