Среща с котките палас

Среща с котките палас

Става въпрос за диви котки с латинско наименование Otocolobus manul , които обитават степните райони на Централна Азия и са класифицирани като полу-застрашен вид. Срещат се в Монголия, Таджикистан, Туркменистан, Пакистан, Афганистан, Казакстан и района на Кашмир, Непал, големи части от западен Китай, екземпляри се намират и Трансбайкалските региони на Русия, а също и в Алтай. Размерът на тези котки се доближава до този на домашните им роднини. Любопитната комбинация от дребно тяло и гъста дълга козина ги прави да изглеждат набити и пухкави. През зимата се сдобиват със сиво кожухче, докато през лятото се оцветяват в топли кафяво-жълти багри. Краката им, съотнесени към пропорциите на тялото, са по-къси от на другите котки; ушите са разделечени и ниско разположени. Лицето им е по-късо от това на останалите котки; по-необичайното е, че зениците им имат кръгла форма, а в устата си имат по-малко зъби от типичното за котките, с липсваща двойка предкътници, затова пък кучешките им зъби са достатъчно големи.

В природата животинките живият в единочество, крият се в хралупи през голяма част от деня, а започват да ловуват следобед. Силата не им е в бягането, затова обикновено издебват плячката си от засада. Хранят се с дребни гризачи. Данните за продължителността на живота им се основава на живота в плен – 11 години. Женските раждат между 2 и 6 котенца, на което се дължи оцеляването на вида, въпреки избиването им през вековете.

За съжаление красивата необикновена котка е застрашена заради ценното си кожухче. Само в Монголия има регистрирани 1000 ловци на котки палас, именно там още не е забранено залавянето им, докато в останалите държави вече са въведени рестрикции.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *