Как се честват герои?

Как се честват герои?

Последният филм за Васил Левски сериозно закипя в страстите на хората и поднесе темата за уважението към героите, светините, историята.

heroДумата герой идва от гръцки херос и означава защитник. Още древните гърци са съзнавали и допускали несъвършенството на героите, дори митичния богоподобен Ахил има свое слабо място. Но това е неделима част от целия мит – лошото начало, противопоставянето герой-общество, славата, тежката загуба, легендата.

По отношение на хората, към които изпитваме възхищение изглежда почти няма среден път, те или са представяни на ръба на гротеската в опит за демистификация, или биват подреждани до иконостаса в сляпо богоговение.

Кое ражда героите?

Времето може би е най-правилният отговор. Съществуват тъмни времена без една единствена светла личност и други, в които изгряват една след друга или горят наведнъж. Звездите ли са виновни, храната ли, гените ,кой знае? Но едно е често срещаното явление – съвременниците им обикновено не ги разбират, героите изпреварват времето толкова много, че то им отмъщава като ги изяжда, а след това им се реваншира, пазейки името им в нечия памет. Апропо памет…

Как да помним?

Губили ли сте много близък човек? Как го помните, какво помните? Героите не са различни от нас, на този свят те някога са оставили онези, които са ги обичали не за дело, не от благодарност, а от чиста човешка привързаност. В мислите е кънтял гласът им, аромата и толкова дребни, а понякога любопитни за далечните потомци неща. Думите и делата най-ясно се помнят, все могат да се разкажат и предадат на хартия и от уста на уста. Как да запомним героите си? Като недостъпни великани от бронз и гранит? Като думи дето звучат истинно, горчиво, правдиво, заветно? Или да повярваме, че има нещо и вътре в нас, една човешка черта проправила съдбовния си път. Геройството е орис, понякога по него не се тръгва от стръвно старогръцко желание за вечна слава, то е път на собствената мисия.

Как се чества онзи, който не е търсил своето сбъдване, а е виждал пред очите си само мисията и нищо повече, нищо излишно. Как разбираш и приемаш този, който отхвърли света два пъти – веднъж като духовник и втори път като революционер? Ти който си от този свят, бесния, жадния за его и внимание, жадния за удоволствие, за сигурност и притежание?

Как се чества Васил Левски?

Levski2Едва ли има формула, но няма по-честен път от пътя на разбирането и приемането. Ние не сме Левски, и той някога не е бил (Васил Иванов Кунчев), той не е светец не защото не го е заслужил (и други светци са известни с бойния си дух, не с мъченичество), а защото той трябва да остане с нас в земното царство, в средната земя, защото мечтата му бе за този свят и за нас. Можеш да положиш цветя и да разкажеш легендите на децата, да свиеш гневно юмруци от безсилие към безвремието, зовейки духа на мъртвите, но къде е благодарността ти, ако не си част от мечтата, ако не продължаваш делото всеки ден стъпка по стъпка, ако не си по-добър човек не защото Левски или друг герой е бил такъв, а защото ти можеш да бъдеш такъв.

Как ще кичиш паметника под тъжния замислен поглед на  Левски като се срамиш всеки ден? Не него, себе си, той не е тук, той извървя пътя си, ти трябва да вървиш своя. Героите не могат да се честват във време, в което не живее съзнанието им, а думите остават „глас в пустиня“, както някога Христо Ботев рече именно за обесването на Васил Левски. Трябва да направим още филми за Левски, но не за да шокираме или правим маркетингови сензации, а за да не се откажем от въпросите си, да не се откажем от себе си и шанса да разберем и приемем стоицизма, волята, силата на духа, повика на съдбата като част от същността ни. Паметта е шанс за нов живот, за вечност, за поправяне на грешките, за осъзнаване, за завръщане, за начало, за безвремие, за съпреживяване, за отговорност – така се честват герои, така живеят отново те, защоте те не живяха истински, устремът им живя вместо тях. Те не искат фанфарите и венците, те жадуват за цветята в градините и фанфарите в душите.

   

Сподели
1248 4 Без категория

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *