Трифон Зарезан – легенди и обичаи

Трифон Зарезан – легенди и обичаи

Докато новакът по нашите земи Св. Валентин крачи напето и смело събира влюбени двойки, Трифон Зарезан е пратен да се труди по лозарските райони и срамежливо да се оглежда в бъклицата с вино с обещанието, че и той щял да бъде уважен. Обичайната любов към алкохола на този ден отстъпва пред опиянението от нечии очи. Иска ни се да кажем, че на този ден човекът е победил алкохолизма, но далеч не е така, вторият просто се е слял в общия консуматорски тон.

diyonisПреди да се впуснем в патриотичен традиционалистки патос спрямо ценностите на старите българи, ще споменем клишираната представа за античните ни съселяни и съграждани – траките. Митовете говорят за тяхната прочута любов към пиршества до състояние на забрава – вакхалии – станали нарицателно за разпуснатия празничен морал. Противно на разпространените образи, виното е носило много по-дълбок ритуален смисъл от елементарната му консумация. За разлика от нас, които днес можем просто да се протегнем към рафта в магазина и да вземем любимата напитка, траките са ставали свидетели и са били дейни участници в целия процес на производство – от крехкия разсад, през грижата за младите лози в пек и дъжд, беритбата на натежалите гроздове, до пресоването им и ферментацията на виното. До началото на 20-ти век малко се е променяло в хода на обикновения човешки живот – зает в земеделието (към началото на 20-ти век все още близо 70-80% от българите са били заети с аграрна работа) за човека от съществена важност е била връзката с природата, следването на неписаните ѝ закони и преклонението пред силата, която е давала и взимала хляба им. Чрез виното, напомнящо кръвта, се осъществявала и символичната връзка между човешкото тяло и земята, между човека и боговете.

Идването на християнството не успяло да промени старите езически обреди, именно защото ежедневният живот на човека си останал същият – работа на полето и силна зависимост от силите на природата. Променили се само имената на отговорните за творението, на онези, от които хората измолвали милост и благодат. Така тракийският бог Дионис се трансформирал в християнският св. Трифон.

??????????????????????Преди приемането на грегорианския календар църквата отбелязвала 14-ти февруари като ден за почит към св. Трифон, астро-математическите промени го изтеглили на 1-ви февруари, ала традициите си останали на старата дата. Също както при тракийския Дионис, официалното житие мълчи и за връзката на Трифон от село Комсада (роден 255г. сл. Хр.) с лозарите и виното. Историята за него описва мъченически живот, изпълнен с изтезания, заради предаността му към християнската вяра, и трагичен край с осъждане на смърт. Народните легенди обаче предават съвсем различен спомен за него: според тях той бил брат на Дева Мария, която един ден през февруари го посетила с пеленаче на ръце, докато той зарязвал лозниците. Понеже той я обидил с присмеха си, Богородица хукнала да разпространява мълвата, че си бил отрязал носа с косера (сечиво за рязане). Съпругата на Трифон се завтекла да го превърже, но го видяла в непокътнато състояние, а той пак се разсмял и рекъл: „Да не съм пиян, че да си окастря носа“ и щом казал това замахнал в желанието си да покаже здравия си нос и взел, че наистина го отрязал. Така му тръгнало името Трифон Зарезан и станал покровител на лозарите, кръчмарите, а в ново време – на всички любители на алкохола.

wineyard2Векове наред, а и за днешните лозари, този ден протичал в спазване на свещени ритуали. Ставало се рано-рано, стопанката опичала обреден хляб, сготвяла пълнена кокошка, пълнила бъклица вино и с всички тези армагани изпращала мъжа си на лозята. От своя страна той изпълнявал ритуала със зарязване на лозата – отрязвал три пръчки и три корена, поливал ги с вино, светена вода и поръсвал пепел, скътана  от огнището на Бъдни вечер. Почитта към бог Дионис е преминала в символичен избор на „цар на лозята“ – разбира се, не най-пияния мъж, а най-уважавания и достоен човек от дадената общност. На този ден той получавал всякакви почести, дарове и угощения. Свещенна била неговата благословия за здраве и берекет. Целият празничен ден минавал под съпровода на музика и танци. Празникът бил чудесен повод да се излезе от мрачните дни след Ивановден и да се подготви  за зараждащия се живот на пролетта.

Докато пиете своята чаша вино на 14-ти, вплели пръсти с любимата/любимия, не забравяйте да благодарите на земята и работливите ръце, които пренасят чудото на живота на вашата трапеза.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *