Житейски съвети за нашите порастващи деца

Житейски съвети за нашите порастващи деца
  1. „Ти си завършена личност, едно цяло! Нямаш нужда от това някой да те допълва!“ – Причината, поради която цял живот попадаме в неуспешни връзки, лъжем се в нечия любов или уверяваме някой друг, че можем да обичаме завинаги, че той/тя е наша половина, водят до множество разочарования, защото започваме да изискваме от себе си и от другия да се превърне в наше второ аз. Това не бива да ни спира да обичаме, напротив така ще бъдем с някого именно заради чувствата си и а не въпреки липсата им.one
  2. „Следвай талантите си!“ –Много често желаем децата да направят това, което ние не сме успели, или следваме някакви икономически обусловени изисквания, които показват моментния пазар на труда и обещават престиж. Детето има свой потенциал, той му е даден, за да го разгърне, а не за да следва нечии чужди стремежи.
  3. Бъди доброжелателен/на!“ – Не става въпрос да посъветвате детето си да се жертва и да оставя другите да го стъпчат, а да подхожда към хората с позитивно отношение. Това включва любезност, емпатия, съзнание за това кое може да нарани хората. Тези, които израстват в негативизъм към околните, постоянно си поставят прегради и се изолират от социума дори като възрастни. А лошотията никак не е красива, нали?
  4. „Не се гневи, но и не бъди пасивен/пасивна!“  – Човек не бива да позволява гнева и болката да завладеят цялото му същество, но и трябва да отстоява себе си.
  5. debt„Стой далеч от дългове!“ – Много хора залагат домовете си на банката заради временни прищявки. Посъветвайте детето си никога да не взима кредити, които има шанс да не успее да изплати. Изпадането в дълг, само защото иска да си купи нов телевизор например, е неразумно и глупаво.
  6. „Не се мрази заради никого!“ – Няма значение как другите ни обиждат, какво говорят зад гърба ни и как се опитват да ни навредят. Омразата няма да ни излекува, а още по-малко самообвиненията и ниското самочувствие. Нека хората си говорят!
  7. „Изказвай мнението си!“ – Всеки човек има право на собствена позиция. Много често хората, които не изказват своевременно мнението, се примиряват със ситуацията, но проблема остава и в един момент излиза наяве с демонична сила. По-добре човек да каже какво го смущава, отколкото да го скрие и в един момент да пререже проблема като с нож.
  8. „Научи се повече да слушаш, отколкото да говориш!“ – По този начин човек се научава да демонстрира уважение към околните, опознава ги по-добре и същевременно премисля по-внимателно своите собствени изказвания.
  9. Smile„Усмихвай се!“ –  Хората, които се усмихват повече, изглеждат по-добре и се чувстват по-добре. Останалите им имат повече доверие (освен ако не е много изкуствено) и ги допускат по-лесно в живота си.
  10. „Недей да вървиш право към опасността!“ – За хора с дефицит на адреналин сигурно това е неизбежно, но това пак не оправдава стремежът към опасности. Безсмислено и безрасъдно е събирането в компании с побойнически тенденции, търсенето на високи скорости и големи височини.
  11. „Спазвай висока лична хигиена!“ – Звучи досадно, но голяма част от болестите се дължат на лошата хигиена, а и тя прави живота с дадения човек по-малко поносим.
  12. „Комуникирай с хора, които те правят щастлив/а!“ – Трупането на безсмислени запознанства и голям списък от виртуални приятели не е направило никого изпълнен с любов и щастие. Времето е най-ценното, което имаме, нима трябва да го хабим за хора, с които не ни е приятно дори да си говорим?
  13. „Не се отказвай от мечтите си!“ – Хората вече създават деца късно, завършват образованието си късно, започват постоянна работа късно, пенсионират се по-късно…късно и пак късно. Но защо ли продължават да мислят в старата парадигма? В главата ни стоят бетонирани редица стереотипи за това кога трябва да сбъднем мечтите си и кога вече е късно. Не, никога не е късно. Е, има разбира се определени изключения като танцуването на балет и други зависими от телата ни дейности, ни нищо не ни пречи да опитваме.
  14. different„Бъди различен!“ – Това звучи много странно от устата на родител. Ние винаги се опитваме да вкараме децата си в някаква рамка – как да ядат, как да се обличат, как да говорят. Водим ги на училище и им казваме да слушат учителите, казваме им кои предмети да учат, бутаме ги да влязат в университет и да си намерят постоянна работа и всичко това, за да са като всички останали. Страх ни е да бъдем различни, защото обществото ще ни накаже за това. Но бягайки от хорското неодобрение ние не ставаме по-щастливи. Разбира се, че може да посъветвате детето си да не дразни излишно околните, но в никакъв случай да не предава себе си. Ако Бог, природата, случайността или простичките атоми искаха от нас да сме еднакви, именно такива щяха да ни направят, ала явно не е това целта.

Сподели

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *